What Is Misophonia? The Sound Sensitivity Few Talk About

📖 Време за четене: 5 минути и 45 секунди

Седите в тиха стая. Някой наблизо започва да дъвче дъвка, да потупва с крак или дори да прочиства гърлото си на всеки няколко секунди. Повечето хора не биха забелязали, но за вас е невъзможно да го игнорирате. Този звук се усеща остър и разрушителен и почти сякаш пресича фокуса ви и може би дори търпението ви.

Ако това ви звучи познато, значи не сте прекалено чувствителни. Може да изпитвате нещо, наречено мизофония. Това е специфично състояние, при което определени ежедневни звуци предизвикват силни емоционални реакции у хората.

Все още не е добре известно и често неразбрано, но щом хората научат за него, нещата придобиват много по-голям смисъл.

Нека проучим какво всъщност представлява мизофонията, защо се случва, как мозъкът реагира на нея и как хората се научават да управляват свят, пълен с неизбежен, често доста силен шум.

 

Какво точно е мизофония?

Повечето хора се дразнят от определени звуци, но не твърде интензивно. Звуци като силно дъвчене или почукване на писалка. Но при хората с мизофония тези звуци предизвикват силна, автоматична емоционална реакция. Често може да се почувства като гняв, силно безпокойство, раздразнение или при някои хора дори паника.

Мисофонията директно означава „омраза към звука“. Но те са специфични и често повтарящи се и не е избор. Реакцията е незабавна и интензивна, дори когато човекът знае, че звукът е безвреден и не е злонамерен.

Дефиниране на мизофония

Силната неприязън към шума, подобно на мизофония, е дълбоко емоционална и често физическа реакция на специфични задействания. Това обикновено са ежедневни човешки звуци, те могат да включват:

• Дъвчене
• Пляскане с устни
• Прочистване на гърлото
• Подушване
• Щракане на писалка
• Потупване с пръст

За някой без мизофония, тези шумове може дори да не се регистрират, но за някой, който я има, те могат да станат невъзможни за игнориране и почти непоносими за толериране.

Изследователите все още не са напълно съгласни дали мизофонията е самостоятелно специфично състояние или е част от нещо друго, като чувствителност при сензорна обработка. Но това все повече се признава в невронауките и изследванията на психичното здраве като реална, измерима реакция.

 

Кога започва и кой го получава?

Мизофонията обикновено започва в детството или ранното юношество. Някои хора го забелязват след стресиращо събитие или период на повишена чувствителност, а при други то се натрупва бавно с течение на времето през живота им на зряла възраст.

Това състояние може да засегне хора от всякаква възраст и произход и някои проучвания показват, че може да е малко по-често при жените. Интересното е, че може също да се предава в семейства, въпреки че генетиката все още се изучава.

Много хора живеят с мизофония в продължение на години, без да знаят какво е това, и може да си помислят, че са просто раздразнителни или реагират прекалено много. Но в действителност те имат неврологичен отговор на сензорен тригер и далеч не са сами.

 

Задействания в реалния живот

Мизофонията се задейства от повторение, ритъм и контекст. Повечето мизофонични тригери са фини, ежедневни звуци, които изглеждат безобидни за повечето, но се чувстват непоносими за някой с това състояние.

Това не са редки или необичайни звуци; често те са тези, които срещате ежедневно, особено в тихи пространства като офиси, класни стаи или дори у дома.

Често срещани ежедневни ситуации

Мащабно проучване през 2021 г. установи, че най-често съобщаваните причини за мизофония са дъвчене, мляскане с устни, прочистване на гърлото и смъркане. Други често срещани включват:

• Повтарящо се щракане с писалка или писане от клавиатурата
• Потропване с крака, мърдане или шумолене на дрехи
• Тежко дишане или леко тананикане
• Тиктакане на часовници, стържене на прибори за хранене или далечни басови звуци

Това, което прави даден звук тригер, често зависи от това кой го издава и къде. Дъвченето на член на семейството може да бъде по-задействащо от непознат. Усещането от почукване на писалка в тиха стая е по-лошо от същия звук в оживено кафене.

 

 

Емоционални реакции

Емоционалната реакция често е незабавна и интензивна. Хората съобщават, че се чувстват:

• Раздразнен или възбуден
• Тревожни, напрегнати или на ръба
• Разсеян или умствено претоварен
• В някои случаи дори гняв или паника

Едно проучване, използващо fMRI установи, че хората с мизофония показват повишена активност в предния инсуларен кортекс (AIC). Това е мозъчна област, която е свързана с емоционална обработка и откриване на значимост, когато е изложена на задействащи звуци.

Важно е да се отбележи, че тези отговори не са съзнателна прекомерна реакция. Те са автоматични и за мнозина опитите да ги игнорират само влошават положението. Това може да доведе до социално оттегляне, обтегнати взаимоотношения и поведение на избягване, което оказва влияние върху ежедневния живот.

 

Какво се случва в мозъка по време на мизофония?

Мизофонията не е просто личностна странност или емоционална свръхреакция. Проучванията с изображения на мозъка показват, че хората с процес на мизофония звучат по различен начин, особено в региони, които свързват слуха с емоция и реакция на заплаха.

 

Свръхсвързаност в мозъчните вериги

Една от ключовите засегнати области е предната инсуларна кора (AIC). Тази част от мозъка ви помага да забележите и да реагирате на неща, които се чувстват емоционално важни, като болка или отвращение.

В изследване за образна диагностика на мозъка от 2017 г. изследователите установиха, че хората с мизофония имат повишена активност в AIC, когато чуват звуци на задействане. Но това не беше всичко; те също показаха по-силни връзки между AIC и региони като амигдалата, която се справя със страха и заплахата, и хипокампуса, който съхранява емоционални спомени.

Това означава, че при мизофония мозъкът реагира на нея, сякаш е директна заплаха. Сякаш мозъкът ви погрешно етикетира слаб, повтарящ се звук като нещо опасно и след това наводнява системата ви със сигнали за стрес.

Защо мозъкът не работи

Все още не знаем точно защо някои хора развиват тази реакция, но изследователите смятат, че това е случай на сетивно-емоционална връзка. При мизофония определени звуци стават „маркирани“ с емоционално значение.

Този отговор също заобикаля логическия мозък. Ето защо някой с мизофония може да се почувства поразен от звук, за който знае, че не е вреден, и въпреки това не може да спре емоционалната реакция. И това помага да се обясни защо типичните стратегии за справяне, като игнорирането, не работят. Звукът не остава в слуховия център на мозъка. Пътува направо до емоционалното ядро.

 

Живот с мизофония

Няма лек за мизофонията - все още.Но това не означава, че хората са безпомощни. Много от тях намират начини да управляват реакциите си, да намалят излагането на задействащи фактори и да се чувстват по-контролирани над околната среда.

Избягване и адаптиране

Една от най-често срещаните стратегии е избягването на шума, но не в смисъл на изолация. Става въпрос за поставяне на граници и проектиране на среда, която се чувства безопасна и спокойна.

Например:

• Използването на шумопотискащи слушалки в споделени пространства може да помогне за намаляване на излагането на задействания, без да е необходимо да напускате стаята.
• Възпроизвеждането на мек околен фон или природен шум може да маскира повтарящи се или остри звуци без свръхстимулация.
• В груповите настройки, обясняването на състоянието на доверени хора може да доведе до повече разбиране и гъвкавост.

Някои хора също така адаптират пространствата си, за да ги направят по-акустично удобни. Добавянето на меки текстури, като килими или завеси, може да намали грубите звукови отражения. Но за по-упорити предизвикателства, като ехо, стъпки или външен шум, акустичната обработка може да предложи истинско облекчение.

 

 

Инсталирането на акустични панели в спалня или домашен офис, например, помага за намаляване на острите или повтарящи се отражения, които карат звуците да се чувстват по-интензивни. Дори няколко панела могат да помогнат за омекотяване на пространството, създавайки по-спокоен звуков пейзаж, който намалява общото умствено натоварване.

Терапии и техники

Наред със стратегиите за околната среда, някои хора се възползват от терапия и структурирани техники за справяне.

• Когнитивно-поведенческата терапия (CBT) може да помогне за преформулиране на емоционалните реакции към звука и да намали чувството за безпомощност
• Упражненията за внимателност и дишане помагат за регулиране на стреса в моменти, когато задействащите фактори не могат да бъдат избегнати
• В някои случаи терапията с експозиция, извършена с професионална подкрепа, може леко да намали емоционалния заряд, свързан със специфични звуци

Групите за поддръжка и онлайн общностите също се превърнаха в ценни места за споделяне на идеи, ресурси и валидиране. 

 

Защо мизофонията има значение

Мизофонията не е просто лична странност. Това засяга взаимоотношенията, концентрацията, самочувствието и ежедневното функциониране. Но тъй като е невидим и се задейства от звуци, които другите едва забелязват. 

На хората с мизофония понякога се казва да спрат да реагират прекалено много, но тези реакции пренебрегват това, което наистина се случва: неврологичен отговор, а не избор. Това е липса на връзка между звук и безопасност, която мозъкът усеща дълбоко.

Това неразбиране води до изолация и хората може да избягват споделено хранене, да се борят в класни стаи или отворени офиси или да се страхуват от обществения транспорт. Колкото повече се чувстват неразбрани, толкова по-трудно става да поискат пространство или подкрепа.

 

Мисофонията е реална. То е измеримо в мозъка, усеща се в тялото и е дълбоко емоционално. Но не е задължително това да определя нечий живот.

Колкото повече разбираме как мозъкът реагира на звука, толкова повече инструменти имаме, за да защитим мира си. Това включва терапии, граници и да, обмислен акустичен дизайн. Спокойната, добре балансирана среда не означава само тишина. Става дума за това да осигурите на мозъка си необходимите условия, за да се чувства в безопасност.

Независимо дали живеете с мизофония или обичате някой, който я има, посланието е просто:
Вие не реагирате прекалено. И не сте сами.

 

 

Допълнителна литература & Препратки:

• Edelstein, M., Brang, D., Rouw, R., & Ramachandran, V. S. (2021). Мизофония: физиологични изследвания и описания на случаи. Frontiers in Neuroscience, 15, 643609.

• Кумар, С., Тансли-Хенкок, О., Седли, У., Уинстън, Дж.С., Калахан, М.Ф., Алън, М., ... & Грифитс, Т.Д. (2017). Мозъчната основа за мизофония. Current Biology, 27(4), 527–533.