Какво е мизофония? Звуковата чувствителност, за която малцина говорят

📖 Време за четене: 5 мин. и 45 сек.

Седиш в тиха стая. Някой наблизо започва да дъвче дъвка, да потропва с крак или дори да се прокашля на всеки няколко секунди. Повечето хора не биха забелязали, но за теб е невъзможно да го игнорираш. Този звук се усеща остър и разсейващ, сякаш прекъсва фокуса ти и може би дори търпението ти.

Ако това ви звучи познато, значи не сте прекалено чувствителни. Може би изпитвате нещо, наречено мизофония. Това е специфично състояние, при което определени ежедневни звуци предизвикват силни емоционални реакции у хората.

Все още не е добре познато и често е неразбрано, но след като хората научат за него, нещата придобиват много повече смисъл.

Нека разгледаме какво всъщност представлява мизофонията, защо се случва, как мозъкът реагира на нея и как хората се учат да се справят със свят, пълен с неизбежен, често доста силен шум.

Какво точно е мизофонията?

Повечето хора се дразнят от определени звуци, но не твърде интензивно. Звуци като силно дъвчене или почукване с химикалка. Но за хората с мизофония тези звуци предизвикват силна, автоматична емоционална реакция. Тя често може да се усеща като гняв, силна тревожност, раздразнение или при някои хора дори паника.

Мизофонията директно означава „омраза към звука“. Но тя е специфична и често повтаряща се и не е избор. Реакцията е мигновена и интензивна, дори когато човекът знае, че звукът е безобиден и не е злонамерен.

Дефиниране на мизофонията

Силната неприязън към шума, подобно на мизофонията, е дълбоко емоционална и често физическа реакция на специфични фактори. Това обикновено са ежедневни човешки звуци, които могат да включват:

• Дъвчене
• Цъкане по устните
• Прочистване на гърлото
• Смъркане
• Щракване на писалката
• Почукване с пръсти

За някой без мизофония тези шумове може дори да не бъдат регистрирани, но за някой, който я има, те могат да станат невъзможни за игнориране и почти непоносими за толериране.

Изследователите все още не са напълно единодушни дали мизофонията е самостоятелно специфично състояние или част от нещо друго, като например чувствителност към сензорна обработка. Но тя все по-често се признава в невронауките и изследванията на психичното здраве като реална, измерима реакция.

Кога започва и кой го получава?

Мизофонията обикновено започва в детството или ранната юношеска възраст. Някои хора я забелязват след стресиращо събитие или период на повишена чувствителност, а при други тя се развива бавно с течение на времето през зрялата им възраст.

Това състояние може да засегне хора от всички възрасти и произход, а някои проучвания показват, че може да е малко по-често срещано при жените. Интересното е, че може да се предава и по наследство, въпреки че генетиката все още се проучва.

Много хора живеят с мизофония години наред, без да знаят какво е това, и може да си мислят, че просто са раздразнителни или прекалеват с реакцията си. Но в действителност те имат неврологична реакция на сензорен стимул и далеч не са сами.

Тригери от реалния живот

Мизофонията се задейства от повторение, ритъм и контекст. Повечето мизофонични тригери са фини, ежедневни звуци, които изглеждат безобидни за повечето, но се усещат непоносими за човек с това състояние.

Това не са редки или необичайни звуци; често това са тези, с които се сблъсквате ежедневно, особено в тихи пространства като офиси, класни стаи или дори у дома.

Често срещани ежедневни ситуации

Мащабно проучване през 2021 г. установи, че най-често съобщаваните причинители на мизофония са дъвченето, мляскането с устни, прочистването на гърлото и смъркането.Други често срещани включват:

• Многократно щракване с писалка или писане с клавиатура
• Почукване с крака, въртене или шумолене на дрехи
• Тежко дишане или фино бръмчене
• Тиктакане на часовници, стържене на прибори за хранене или далечни басови звуци

Това, което прави един звук спусъкът, често зависи от това кой го издава и къде. Дъвченето от член на семейството може да е по-дразнещо от непознат. Почукването с химикалка в тиха стая се усеща по-зле от същия звук в оживено кафене.

Емоционални реакции

Емоционалната реакция често е незабавна и интензивна. Хората съобщават, че чувстват:

• Раздразнен или възбуден
• Тревожен, напрегнат или на ръба
• Разсеян или психически претоварен
• В някои случаи дори ярост или паника

Един изследване с помощта на fMRI установиха, че хората с мизофония показват повишена активност в предната островна кора (AIC). Това е мозъчна област, свързана с емоционалната обработка и откриването на значимост при излагане на задействащи звуци.

Важно е да се отбележи, че тези реакции не са съзнателна прекалена реакция. Те са автоматични и за мнозина опитът да ги игнорират само влошава положението. Това може да доведе до социално отдръпване, обтегнати взаимоотношения и избягващо поведение, което влияе върху ежедневието им.

Какво се случва в мозъка по време на мизофония?

Мизофонията не е просто личностна особеност или емоционална свръхреакция. Изследванията на мозъка с изображения показват, че хората с мизофония възприемат звука по различен начин, особено в области, които свързват слуха с емоциите и реакцията на заплаха.

Хиперсвързаност в мозъчните вериги

Една от ключовите области, които участват, е предната островна кора (AIC). Тази част от мозъка ви помага да забележите и да реагирате на неща, които се чувстват емоционално важни, като болка или отвращение.

В Проучване на мозъка с образна диагностика от 2017 г., изследователите открили, че хората с мизофония имат повишена активност в AIC, когато чуват задействащи звуци. Но това не е всичко; те също така показват по-силни връзки между AIC и региони като амигдалата, който се справя със страха и заплахата, и хипокампус, който съхранява емоционални спомени.

Това означава, че при мизофония мозъкът реагира на нея, сякаш е пряка заплаха. Все едно мозъкът ви погрешно етикетира слаб, повтарящ се звук като нещо опасно и след това залива системата ви със сигнали за стрес.

Защо мозъкът се проваля

Все още не знаем точно защо някои хора развиват тази реакция, но изследователите смятат, че това е случай на сензорно-емоционално свръхсвързване. При мизофонията определени звуци се „маркират“ с емоционално значение.

Тази реакция също заобикаля логическия мозък. Ето защо човек с мизофония може да се почувства претоварен от звук, за който знае, че не е вреден, и въпреки това да не може да спре емоционалната реакция. И това помага да се обясни защо типичните стратегии за справяне, като например игнорирането му, не работят. Звукът не остава в слуховия център на мозъка. Той пътува директно до емоционалното ядро.

Живот с мизофония

Все още няма лек за мизофонията. Но това не означава, че хората са безпомощни. Много хора намират начини да контролират реакциите си, да намалят излагането си на провокиращи фактори и да се чувстват по-контролирани над средата си.

Избягване и адаптация

Една от най-често срещаните стратегии е избягването на шума, но не в смисъл на изолация. Става въпрос за поставяне на граници и проектиране на среда, която създава усещане за безопасност и спокойствие.

Например:

• Използването на слушалки с шумопотискане в споделени пространства може да помогне за намаляване на излагането на шумопотискащи фактори, без да е необходимо да напускате стаята.
• Пускането на тих околен фонов шум или природен шум може да маскира повтарящи се или остри звуци без свръхстимулация.
• В групови ситуации, обяснението на състоянието на доверени хора може да доведе до по-голямо разбиране и гъвкавост.

Някои хора също така адаптират пространствата си, за да ги направят по-акустично пригодени. Добавянето на меки текстури, като килими или завеси, може да намали грубите звукови отражения. Но за по-постоянни проблеми, като ехо, стъпки или външен шум, Акустичната обработка може да предложи истинско облекчение.

Инсталиране акустични панели в спалня или домашен офис, например, помага за намаляване на резките или повтарящи се отражения, които правят звуците да се усещат по-интензивни. Дори няколко панела могат да помогнат за омекотяване на пространството, създавайки по-спокоен звуков пейзаж, който намалява цялостното психическо натоварване.

Терапии и техники

Наред със стратегиите, свързани с околната среда, някои хора се възползват от терапия и структурирани техники за справяне.

• Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) може да помогне за преосмисляне на емоционалните реакции, за да се озвучат и да се намали чувството на безпомощност.
• Упражненията за осъзнатост и дихание помагат за регулиране на стреса в моменти, когато не могат да се избегнат провокиращи фактори.
• В някои случаи, експозиционна терапия, направено с професионална подкрепа, може нежно да намали емоционалния заряд, свързан със специфични звуци

Групите за подкрепа и онлайн общностите също са се превърнали в ценни пространства за споделяне на идеи, ресурси и утвърждаване.

Защо мизофонията е важна

Мизофонията не е просто лична прищявка. Тя засяга взаимоотношенията, концентрацията, самочувствието и ежедневното функциониране. Но тъй като е невидима и се предизвиква от звуци, другите едва я забелязват.

На хората с мизофония понякога се казва да спрат да реагират прекалено, но тези реакции игнорират това, което наистина се случва: неврологична реакция, а не избор. Това е разминаване между звук и безопасност, което мозъкът усеща дълбоко.

Това неразбиране води до изолация и хората може да избягват споделени хранения, да се затрудняват в класните стаи или отворените офиси или да се страхуват от обществения транспорт. Колкото повече се чувстват неразбрани, толкова по-трудно става да поискат място или подкрепа.

Мизофонията е реална. Тя е измерима в мозъка, усеща се в тялото и е дълбоко емоционална. Но не е задължително да определя нечий живот.

Колкото повече разбираме как мозъкът реагира на звука, толкова повече инструменти имаме, за да защитим спокойствието си. Това включва терапии, граници и, да, внимателно обмислен акустичен дизайн. Спокойната, добре балансирана среда не е просто тишина. Става въпрос за това да осигурим на мозъка си условията, от които се нуждае, за да се чувства в безопасност.

Независимо дали живеете с мизофония или обичате някой, който я има, посланието е просто:
Не прекаляваш. И не си сам.

Допълнително четиво &и; Референции:

• Еделщайн, М., Бранг, Д., Роу, Р., &и Рамачандран, В.С. (2021). Мизофония: Физиологични изследвания и описания на случаи. Граници в невронауката, 15, 643609.

• Кумар, С., Тансли-Ханкок, О., Седли, У., Уинстън, Дж. С., Калахан, М. Ф., Алън, М., ... &&; Грифитс, Т.Д. (2017). Мозъчната основа на мизофонията. Съвременна биология, 27(4), 527–533.