Топ 15 ужасяващи звуци и техните ефекти върху мозъка

📖 Време за четене: 7 мин. и 51 сек.

Звукът може да окаже дълбоко въздействие върху човешката психология. От инстинктите за оцеляване, задействани от силни, тревожни шумове, до фините, но обезпокоителни тонове, които повишават нивата на тревожност, определени звуци имат смразяващ ефект върху мозъка ни. В тази статия ще разгледаме най-страшните звуци в света, обяснявайки защо те провокират толкова интензивни реакции, като се задълбочим в звуковите честоти, психологията и инстинктивните реакции на мозъка.

Нека обаче първо поставим целия този ужасяващ шум в психологическа перспектива.

Кинематографични подходи към ужасяващи звуци

В киното на ужасите звуковият дизайн е един от най-мощните инструменти за предизвикване на страх и напрежение. Режисьорите използват редица техники за манипулиране на звука, за да засилят емоционалното преживяване. Нискочестотни шумове като тътен или дълбоки дронове често се използват, за да създадат усещане за безпокойство, дори ако източникът на звука не е веднага ясен. Тези нискочестотни тонове са едва доловими, но предизвикват физическо усещане, което усилва страха и тревожността. Режисьорите на филми на ужасите също често използват тишина, позволявайки тихи моменти да изградят напрежение, преди внезапен, силен шум (подскок) да шокира публиката.

Освен това, нелинейният звук – шумове, които не следват предвидими модели, като изкривен шепот или дисонантна музика – може да дезориентира зрителя и да предизвика дискомфорт. В класики като „Сиянието“ и „Психо“, пищящите цигулки или зловещите тонални промени засилват емоционалната интензивност, като създават слухов стрес. Режисьорите също си играят с диегетичен и недиегетичен звук. Например, герой може да чуе скърцащ под, което е диегетично (част от света на филма), но този звук може да бъде усилен или изкривен за преживяването на публиката, което го прави обезпокоителен. Филмите на ужасите разчитат на използването на тези слухови сигнали, за да превърнат иначе обикновените звуци в инструменти на страх, потапяйки зрителя в атмосферата на филма.

Защо хората обичат да гледат филми на ужасите

Въпреки страха и тревожността, които филмите на ужасите предизвикват, много хора са привлечени от тях. Психологически гледането на ужаси позволява на хората да изпитат страх в контролирана среда. Това чувство за контрол е от решаващо значение, защото мозъкът знае, че страхът е симулиран и може безопасно да изпитва интензивни емоции без реална опасност. Амигдалата – отговорна за обработката на страха – става силно активна по време на сцени на ужаси, освобождавайки адреналин и ендорфини, същите химикали, свързани с реакцията „бий се или бягай“. Този прилив на адреналин осигурява тръпка, която някои хора намират за вълнуваща. Тялото също така произвежда допамин, давайки на мозъка възнаграждаващо усещане, след като заплахата (в този случай филмът на ужасите) отмине.

Освен това, филмите на ужасите дават възможност на зрителите да се изправят срещу тревогите си косвено. Някои психолози предполагат, че филмите на ужасите предлагат форма на емоционален катарзис, позволявайки на хората да преработят дълбоко вкоренени страхове или обществени проблеми в метафоричен смисъл. Например, филм за зомбита може да отразява страхове от пандемии или обществен колапс. Други се наслаждават на ужасите, защото те действат като „безопасна плашеща среда“, където хората могат да се обвържат чрез споделени преживявания на страх, засилвайки социалните връзки. Парадоксално, гледането на нещо ужасяващо в групова обстановка всъщност може да насърчи чувството за безопасност и общност. Комбинацията от емоционално освобождаване, търсене на тръпка и социално обвързване обяснява защо филмите на ужасите имат предана фен база, въпреки често ужасяващия си характер.

И ако се осмелите да продължите, нека да продължим с класацията. Ето 15-те най-ужасяващи звука.

1. Викове на бедствие

Писъците – независимо дали са от човек или животно – са ужасяващи за всички.Те предизвикват незабавна реакция „бий се или бягай“, тъй като мозъкът свързва виковете с опасност или бедствие. Причината виковете да са толкова тревожни се крие в техния специфичен честотен диапазон (между 30 и 150 Hz) и грубите, непредсказуеми модулации, които ги правят обезпокоителни. Еволюционно сме програмирани да реагираме на тези високи, пронизителни звуци, тъй като те могат да сигнализират за непосредствена заплаха.

Ефект върху мозъка: Когато чуем писък, нашата амигдала – центърът за обработка на страха в мозъка – се активира, предизвиквайки прилив на адреналин и кортизол. Тази бърза реакция подготвя тялото или да избяга от ситуацията, или да се изправи срещу опасността.

2. Скърцащи врати или подове

Бавното, умишлено скърцане на врата или подова дъска е синоним на напрежение и ужас в филмите на ужасите. Тези звуци често са зловещи, защото са нискочестотни, неструктурирани шумове, които мозъкът ни трудно може да предвиди. Непредсказуемостта на скърцащите звуци създава усещане за лошо предчувствие, тъй като свързваме тези шумове с нещо скрито или заплашително, дебнещо наблизо.

Ефект върху мозъкаНискочестотните звуци активират веригите за страх в мозъка, особено в подкорковите области, карайки ни да се чувстваме неспокойни. Мозъкът ни интерпретира скърцането като потенциален знак, че нещо или някой се движи скришом, повишавайки осъзнаването ни за околната среда.

3. Шепот в тъмното

Шепотът, особено в тъмна или непозната обстановка, може да бъде дълбоко обезпокоителен. Прошепнатите звуци често предават тайна или непознато присъствие и обикновено се усилват в тиха среда. Поради тихия си звук, шепотът ни кара да се съсредоточим по-силно върху звука, правейки ни по-наясно с нашата уязвимост.

Ефект върху мозъкаШепотът активира слуховата кора и ангажира огледалната невронна система на мозъка, което ни кара инстинктивно да се опитваме да разберем посланието. Двусмислеността на шепота, съчетана с непосредствената му близост до ушите ни, създава усещане за интимност, което може да ни се стори заплашително.

4. Инфразвукови честоти

Инфразвукът – звукови вълни под 20 Hz – не може да бъде чут, но все пак може да бъде усетен от тялото. Тези нискочестотни звуци често се свързват с природни бедствия, като земетресения или вулканични изригвания, и са свързани с чувство на страх. Известно е, че инфразвукът предизвиква чувство на гадене, безпокойство и дори халюцинации в някои случаи.

Ефект върху мозъкаИнфразвуковите вълни могат да резонират с части от човешкото тяло, включително очите и вътрешните органи, което може да обясни защо хората съобщават за чувства на ужас или паранормални преживявания, когато са изложени на тях. Мозъкът може да интерпретира тези усещания като знак за опасност, въпреки че не можем съзнателно да чуем звука.

5. Внезапни силни взривове или експлозии

Внезапните, силни звуци – като трясъци или експлозии – са предназначени да ни стреснат. Тези шумове задействат механизмите за оцеляване на мозъка, тъй като внезапните промени в нивата на звука често са свързани с непосредствени заплахи. Ето защо филмите на ужасите използват ефективно „скоковете от страх“: те експлоатират склонността на мозъка ни да реагира бързо на резки шумове.

Ефект върху мозъкаСилният звук и неочакваността на трясъците активират симпатиковата нервна система, причинявайки прилив на адреналин. Тялото се подготвя за бой или бягство в рамките на милисекунди, което прави тези звуци едновременно физически и психически шокиращи.

6. Бръмченето на електрическите уреди (електромагнитен шум)

Ниското, непрекъснато бръмчене, често от електрически устройства или машини, може да накара хората да се чувстват неспокойни с течение на времето.Този звук често е монотонен и постоянен, което затруднява мозъка да го игнорира. Някои учени смятат, че този тип шум нарушава естествените ритми на мозъка и може да причини умора, тревожност или дори главоболие.

Ефект върху мозъкаПостоянните нискочестотни звуци могат да свръхстимулират слуховата система на мозъка, създавайки форма на сензорно претоварване. Невъзможността да се избяга от тези честоти може да доведе до дискомфорт и безпокойство, допринасяйки за общо чувство на тревожност.

7. Ръмжене на животни

Дълбокото, гърлено ръмжене на хищник е един от най-първичните звуци, които могат да предизвикат страх у хората. Ръмженето сигнализира за агресия или непосредствена опасност и мозъкът ни инстинктивно реагира, за да ни предпази от потенциални заплахи. Ниските честоти на ръмженето, съчетани с грубите му, вибриращи текстури, го правят да звучи заплашително.

Ефект върху мозъкаРъмженето стимулира амигдалата и освобождава хормони на стреса като кортизол и адреналин. Тези звуци са свързани с инстинктите за оцеляване и нашата непосредствена реакция е да избягаме или да се подготвим да се защитим.

8. Бебешки плач

Въпреки че обикновено не се свързва с ужас, звукът на бебешки плач може да предизвика интензивни емоционални реакции. Плачът задейства инстинкта за грижа, но в определени ситуации – например, когато е упорит или в тихо, тъмно пространство – може да създаде чувство на напрежение или безпомощност.

Ефект върху мозъкаБебешкият плач активира лимбичната система на мозъка, особено предната инсула, която е отговорна за емпатията и емоционалните реакции. Продължителното излагане на този звук може да предизвика стрес и тревожност, особено ако плачът не може да бъде утешен.

9. Високочестотна обратна връзка или писклив звук

Звуците от обратна връзка или пискането, като тези от микрофон, са обезпокоителни поради високия си тон и неравномерност. Тези звуци попадат в честотен диапазон, който е суров за ушите и труден за обработка от мозъка, което ги прави неприятни и дори болезнени.

Ефект върху мозъкаВисокочестотните шумове се обработват като сигнали за бедствие от слуховата кора, поради което могат да причинят физически дискомфорт и тревожност. Мозъкът интерпретира тези звуци като остри или вредни, което води до защитна реакция, за да се дистанцираме от източника.

10. Тътен на гръмотевици

Ниският, далечен тътен на гръмотевици често предизвиква страх, защото сигнализира за приближаване на буря, която може да донесе опасност. Дълбоките, търкалящи се звукови вълни на гръмотевици, особено когато са продължителни, могат да създадат усещане за предстояща гибел, тъй като сигнализират за наличието на сила извън човешкия контрол.

Ефект върху мозъкаМозъкът свързва гръмотевиците с опасност поради минали преживявания с бури. Дълбоките звукови вълни резонират с ядрото на тялото, което може да предизвика чувство на уязвимост и първичен страх, дори когато сме в безопасност на закрито.

11. Стъпки в празен коридор

Чуването на бавни, умишлени стъпки в празен коридор може да бъде едно от най-тревожните преживявания, особено когато източникът на звука е неизвестен. Ритмичният, но неравномерен модел на стъпки може да предизвика тревожност, тъй като мозъкът се опитва да определи дали звукът е приятел или враг.

Ефект върху мозъкаСтъпките предизвикват повишена бдителност и незабавно желание да се локализира източникът. Когато източникът на звука е неясен, центровете за тревожност в мозъка се активират, създавайки чувство на ужас.

12. Изкривени гласове

Изкривените гласове, независимо дали чрез технологии или по неестествен начин, имат особено обезпокоителен ефект върху хората.Това е така, защото мозъкът е настроен да разбира човешките речеви модели и когато тези модели са променени или нарушени, това става объркващо и обезпокоително.

Ефект върху мозъкаИзкривените гласове създават когнитивен дисонанс, който затруднява мозъка да обработи звука като човешки. Това объркване предизвиква чувство на безпокойство, тъй като мозъкът възприема променения глас като неестествен или заплашителен.

13. Звънтене на вериги или метални звуци

Звукът от звънтене на вериги или влачене на метал често се свързва със затвор или затваряне, което предизвиква дълбоко чувство на страх. Тези звуци често са бавни, методични и тежки, което засилва асоциацията им с борба или опасност.

Ефект върху мозъкаМеталните звънчета или звуците на влачене активират асоциативните мрежи на мозъка, свързвайки звука с образи на заклещване или опасност. Това се подсилва от културните изображения на веригите като символи на затвора.

14. Статичен шум (бял шум)

Въпреки че белият шум може да бъде успокояващ в малки дози, продължителното излагане на статични или съскащи звуци, като тези от ненастроени радиостанции или телевизори, може да предизвика тревожност или дискомфорт. Случайността и липсата на модел го правят обезпокоителен за мозъка.

Ефект върху мозъкаСтатичният шум е лишен от ритъм или предвидимост, което пречи на мозъка да се отпусне. Този звук може да създаде умствена умора, тъй като мозъкът се опитва да осмисли шума, причинявайки тревожност с течение на времето.

15. Звуци на сърдечния ритъм

Звукът на сърдечния ритъм, особено ако е усилен или неравномерен, може да стане все по-зловещ, когато се чуе извън контекста. Този звук имитира вътрешния ритъм на тялото, но когато е усилен или изолиран, може да създаде обезпокоително напомняне за нашата уязвимост.

Ефект върху мозъкаЧуването на неравномерен или усилен сърдечен ритъм може да активира центровете за тревожност в мозъка. Подсъзнателно сме настроени към редовния ритъм на собственото си сърце, така че когато този ритъм е променен или подчертан, това предизвиква чувство на паника или дискомфорт.

Допълнителни ресурси за четене:

• Браунд, Мартин, Звуковият пейзаж: Нашата звукова среда и настройката на света, 1993.

• Левитин, Даниел Дж., Това е вашият мозък върху музиката: Науката за човешката обсесия, Penguin Books, 2006.

• Кумар, С., Невронните основи на неприятните слухови стимули, Oxford University Press, 2021.

• Шафер, Р. Мъри, Настройката на света, University of Pennsylvania Press, 1977.